Нова стъпка по стъпка карта за мекотели

Нова стъпка по стъпка карта за мекотели

Нова стъпка по стъпка карта за мекотели

Blog Article



Черупки на морски школки и полжави. Телото на мекотелите е покриено со еднослоен епител, богат со жлездени клетки кои лачат лигава материја.

Разнообразие от черупки на мекотели Черупката е образувание, секретирано от мантийната обвивка на тялото на мекотелите. Изградена е от три пласта. Най-външният е рогов (нарича се и конхиолинов), средният е варовиков, а вътрешният е седефен (бисерен). Конхиолиновият пласт е най-тънък и образуван от органично хитиноподобно вещество, което след смъртта на животните бързо се разрушава. Варовиковият пласт е образуван от множество перпендикулярно разположени варовити миниатюрни призми, слепени с органичен цимент.

The complex storage or obtain is strictly needed for the reputable goal of enabling the usage of a selected provider explicitly requested because of the subscriber or user, or for the only intent of carrying out the transmission of the communication over an electronic communications network. Опции Опции

Месото им е с висока хранителна стойност и качество. То е с висок дял на протеини, минерали и витамини, а също така е с много ниско съдържание на мазнини.

Мекотелите са трипластни животни с меко, неначленено тяло, съставено от глава,туловище и мускулест крак. Главата при някои е редуцирана, а при клас Главоноги кракът се видоизменя в пипала и фунийка. Живеят в сладки и солени води, а част от коремоногите са сухоземни. Молюските са предимно свободноживеещи, по изключение има и паразити. Характерна за тях е билатериалната симетрия, но при някои тя е нарушена. Повечето от тях притежават черупка, отделена от специален орган - мантията. Тя има защитно-опорна функция и е изградена от три пласта (рогов,варовит и седефен). Същинската телесна празнина е почти изцяло запълнена с паренхимни клетки. Тя е запазена само около сърцето, червото и половите жлези.

Мекотелите рядко се развиват по дланите на ръцете или стъпалата на краката. Ето изображение на подутини от мекотели по ръката:

По тази причина ловуващият октопод може да бъде впечатляваща гледка. Може да протегне всичките си пипала над пясъка, като всяко едно изследва. Ако едно от пипалата подплаши скарида, две други могат да се протегнат да я уловят. Октоподите също така си имат всичките тези смукала, които се движат независимо едно от друго, да не говорим за структурите и механизмите за контролиране на цвета и текстурата на кожата. Същевременно животното е развило капацитета да възприема и обработва огромно количество постъпваща сетивна информация: за вкус и допир от смукалата, за гравитация – от структури, наречени статоцисти, както и цялата информация, събирана от сложните му очи.

От зоологическа гледна точка групата на ракообразните и мекотелите обхваща хиляди видове. Въпреки това, само някои от тях, живеещи предимно в морето, имат мекотели гастрономическо и икономическо значение.

Наметката го обвива трупот, при што се создава мантијна празнина во која се сместени жабрите и природните отвори на дигестивниот, екскреторниот и репродуктивниот систем. Друг карактеристичен белег е постоењето на черупка, која ја лачи (продуцира) наметката и која делумно или целосно го обвива телото.

Те са усвоили всички места на обитание с изключение на въздуха.

Ако желаете да направите някои изключения, повечето мекотели могат също да се характеризират с широките си мускулести „крака“, които съответстват на пипалата на главоногите и техните черупки (ако изключите главоногите, някои коремоноги и най-примитивните мекотели) .

Максимално време за съхранение във фризера шест месеца.

Онтогенезата на мекотелите е главно со метаморфоза. Општо земено, органите од органските системи кај мекотелите се диференцирани на релативно високо еволутивно ниво.

От всички безгръбначни октоподите приличат най-много на нас. Отчасти е заради начина, по който отвръщат на погледа ти, сякаш те преценяват. (Това ги отличава и от много гръбначни: повечето риби не изглеждат така, сякаш се вглеждат в теб.) Отчасти е заради сръчността им. Осемте им пипала са осеяни със стотици смукала, което им позволява да боравят с предмети, независимо дали отварят мидени черупки, разглобяват филтърната система на аквариум или развиват капачки от буркани. Това ги отличава от бозайници като делфините, които, въпреки цялата си интелигентност, са ограничени от анатомията си и не могат с лекота да развинтят нищо. Същевременно октоподите са също толкова извънземни, колкото и всеки друг пришълец, който можете да си представите.

Report this page